Еньовден! Празникът на лечебните билки

На 24-ти юни честваме един необикновен празник – Еньовден.
Наричан е още Яньовден, св. Иван Летни, Среди лете, на този ден църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител, а народният обичай отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене, който е сред най-важните астрономически преходи в годината.
Много от поверията и обичаите в този ден са свързани с пътя на небесата, водата и растенията. Смята се, че на този ден енергията на Слънцето е най-мощна и по магичен начин се предава на водата и лековитите треви, а народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро билки са най-лековити.
Старите българи предават приказките на своите предци. Те разказат, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година, за това на този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, да се събуят боси и да усетят лековитата роса от тревата.

Според вярванията, в полунощ срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила. През това време се нарушават времевите и пространствените граници между горния и долния свят и се явяват свръхестествени същества и самодиви.
Магичната сила на билките продължава да не се пренебрегва. Баячките и гадателките отиват преди изгрев слънце за да берат растенията, за да правят с тях вълшебни цярове.
На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас.
Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични обичаи. Красотата на Еньовден се крие в дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и живеят по прекрасните земи и до днес.