На 27-ми Декември празнуваме Стефановден. Това е третият ден на Коледа и последния празник за годината. Според народните вярвания, Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната. Стефановден е известен като ден за равносметка. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия, а по традиция младите семейства отиват на гости на кумовете, кръстниците или родителите си.
Култът към този светец е голям, почитта към него - също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на христянската вяра.
Трапеза
През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия - свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъства още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница. В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година.
Традиция
По традиция, обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.
Стефановден е свързан и с обичая ладуване, по време на който се събират неомъжените моми, за да извършат характерните обредни практики, които да им предскажат кога и с кой ерген ще се задомят. Всичките неомъжени невести плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, заедно с която ги потапят в менче, пълно с мълчана вода, след което го покриват с червено було. Когато се развидели, едната девойка се облича в булчинска премяна и докато останалите пеят ладанки /обредни песни/, тя гадае коя девойка с кой момък ще мине под венчило.
Имен Ден
Имен ден празнуват всички носещи името Стефан, Стефка, Стефания, Стефана, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стамена, Станимира, Станимир, Запрян, Стоил, Стоилка, Станчо, Станка, Стоян, Стоянка и ттехмоте производни.
На 20-ти Декември църквата почита паметта на Свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден и е един от празниците с най-много поверия и ритуали.
Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни /от Игнажден до Богоявление/ и прехода от старата към новата година. Макар, че празникът се празнува в цялата страна, той е познат под различни наименования. В различните краища на България се нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица.
История
Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, известен е като ученик на Св. апостол и евангелист Йоан Богослов. През своя съзнателен живот той е заемал архиепископската катедра, като"мъж апостолски във всичко", който грижливо управлявал Църквата във Антиохия, но е застигнат от участта на повечето ранни християни. В следствие на гоненията срещу привържениците на тази нова религия Св.Игнатий намира своята мъченическа смърт. Той загива на сцената на римския колизеум разкъсан от диви зверове. Това става по време на управлението на император Траян Деций /249-251г/.
Трапеза
Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер и храната е изцяло постна. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади около масата. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери. На трапезата още трябва да присъства ошав, варена царвевца, зеле, лук, туршия, картофи с ориз, булгур, питка и кравайчета.
Гадания и Поверия
Един от характерните обичаи на на Игнажден е гадаенето за първия гост, или иначе наречно - "полазване". На този ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Вярва се, че ако първият гост е малко момиченце, то през идващата година ще има повече женски животни. Ако случайно годината е добра както за земеделица, така и за скотовъдеца, то те канят на следващия Игнажден същия полазник, който черпят с вино и ракия. Стопаните му подават и тъй наречения “Игнажденски кравай“, който се приготвя специално за този ден.
В някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население, домакинята подава на гостенина полазник решето и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята,а след тези действия започват да наричат за плодородие.
Друго характерно за този празник е, че на него жените в къщата не вършат никаква домашна работа. Според народната вяра на този ден са започнали родилните мъки на Богородица. Поради това на този ден не работят младите булки и невести. Това се прави с цел по-безболезнено раждане.
Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого и кога ще се омъжат.
Като цяло множеството гадателски практики, които се извършват на Игнажден са наследство от нашия езически период. Така също ролята на самия полазник в далечното ни минало се е извършвала от самия жрец, а самата благословия се явява магическо заклинание за благополучие и проспиритет, който е изричал жреца като духовен наставник на нашите прадеди.
На Игнажден обръщаме внимание на малките символи..
На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекетът от дома.
На този ден не се иска и не се дава нищо назаем – нито пари, нито стока.
На Игнажден не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза и на двора, за да мътят кокошките повече.
На този ден не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
На Игнажден не се вари боб, за да не бие градушка.
На този ден не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
На Игнажден не се пере, за да не налети болест.
На Игнажден бременните и нераждалите жени не трябва да работят, за да могат да родят лесно и безпроблемно децата си.
На този ден мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
На Игнажден се палят големи огньове - слънчева магия!
Игнажден е денят на зимното слънцестоене и всъщност, първият ден от Древния български календар.
От Игнажден денят започва да расте по-бързо.
На Игнажден се захваща новият квас за хляба.
По това кой човек пръв влезе в дома Ви сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината.
Имен Ден
На Игнажден имен ден празнуват всички носещи името: Игна, Игнат, Игнатий, Игнатия, Огнян, Огнен, Огняна, Пламен, Пламена и техните производни пламенни имена!
Никулден е един от най-обичаните зимни празници. Празникът на рибарите, моряците, пътешествениците и авантюристите и банкерите. На 6 декември честваме празника на Свети Николай Мирликийски Чудотворец.
В народния календар празникът е известен като Никулден - един от най-големите български празници. Свети Никола, както е българското име на светеца, е почитан като покровител на моряците, рибарите и необятните морски дълбини, както и на изпадналите в беда корабокрушенци.
Свети Никола е роден в Ликия, Малоазийска провинция, през 280 година, а по време на управлението на император Константин Велики поема длъжността Мирликийски архиепископ, като участва в Първия вселенски Никейски църковен събор. Жизненият му път приключва през 142 година. През 1087 година мощите на Свети Николай са пренесени в Бари, Италия. Те се съхраняват там и до днес в базилика, която е построена в чест на светеца.
Легенди
Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци - Свети Йоан, Свети Илия, Свети Василий, Свети Петър, Свети Атанас и Свети Никола, на Свети Никола се паднала воднате стихии, за това той е надарен със силата да контролира морето, да спира ветровете или да усилва ураганите, когато се ядоса.
Една от легенда разказва как веднъж той излязъл със своите другари в морето и се извила страховита буря, която продънила лодката. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил голяма риба, с която запушил зейналото дъно. Така всички се прибрали на сушата живи и здрави, а за да му се отблагодарят за добрината, сготвили на Свети Никола шаран.Именно оттук се е запазила традицията на празничната трапеза на Никулден да присъства рибен курбан.
Народните представи за "мокрия Свети Никола" или "рибния светец" са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола, и е описван като белобрад старец. Християнската иконография го изобразява също като възрастен мъж., покровител на водите.
Трапеза
Тъй като Никулден е по време на Коледните пости, на трапезата освен риба и обредна питка, трябва да присъстват постни ястия като чушки или сарми с ориз, боб, варена царвевица, жито, зрял фасул.
На празничната трапеза трябва да присъства рибник /шаран изпечен в тесто/ както и обреден хляб. Народната поговорка казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.
Народната традиция повелява обредният рибник и хлябовете да се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря, като хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над масата, а трапезата не се прибира през целия ден.
Суеверия и предания на Никулден
Обредността на Никулден е свързана както с коледарските, така и със сурвакарските обичаи. В Странджанско, например, всички момци - коледари посещават дома на своя "станеник" след празника, за да му отправят тържествена покана да бъде водач на коледарската им дружина.
По традиция, на Никулден българските рибари и моряци поставят край на есенно-зимния риболов, а последния улов се принася в жертва на светеца. Заедно със своите семейства, те участват в тържествена църковна литургия, след която се устройват общи празнични трапези, посветени на светеца.
Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.
Според поверието, когато чистите рибата, трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа. Люспите се почистват внимателно, за да не паднат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото според поверията, който я настъпи, ще се разболее или ще му се случи нещо лошо.
Костите на рибата се събират и изгарят, закопават се в земята или се пускат в течаща вода /река или море/, за да се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.
Според обичая майките използвали костта от главата на шарана, която има формата на кръст, като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести. Тази кост,“кръхче” или “дъна”, се смята за необикновено лековита и се вярва, че предпазва от “зли очи” и уроки.
На 6-ти Декември всяка година имен ден празнуват всички носещи името Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николета, Колю, Ненка, Ненко и техните производни.
Димитровски месец – така наричали някога десетия месец от годината. Името идва от Димитровден - един от най-големите празници в народния календар. Наричат го още Митровден или Разпус, честваме го на 26-ти октомври всяка година в памет на свети Димитър Солунски. И до днес са запазени редица обичаи и вярвания, свързани с Димитровден, a съвременните българи с удоволствие си припомнят приказки и легенди за светеца - смел воин, закрилник на бедните и слабите, наемните работници и строителите.
Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си, както бихме казали днес. В много народни песни се разказва за важни житейски решения, направени именно в деня на чудотвореца.
В тази тема ще припомним преданията, традициите и обичаите свързани Димитровден.
легенда
Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време време това и се случило. Димитър видял от една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света. Заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър, а ламята дала душата на брат му. Двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски - за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврат в годишното време и слага началото на зимата. Българската поговорка гласи: "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято". Според поверието в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря и от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
поверия
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година. Някои от тези поверия гласят:
Димитровден е характерен с обредно полазване и гадаене по първи гост. Обредът се нарича по различен начин в различните краища на страната - булезен, булезване или полязка. Вярва се, че ако първите полазници са момчета през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата дървена тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици блещукат със синкав пламък.
Обреди и Традиции
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" /произлиза от сгляда, сгледа - избор на мома/ пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях.
Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
Трапеза
Традиционната трапеза на празника е богата и на нея задължително присъстват курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки, печени ябълки, рачел, тиква.
На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.
Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си, както бихме казали днес. В много народни песни се разказва за важни житейски решения, направени именно в деня на чудотвореца.
На 1-ви септември отбелязваме Симеоновден. В християнския календар се чества паметта на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. На този ден се полага началото на новата стопанска година и есенната оран. Св. Симеон се смята за покровител на орачите и често е наричан „Симеон Орачо”. Започва и есенното брулене и събиране на орехи, за това празникът се среща и като “Симеон брульо”. В миналото празникът се считал за начало на земеделската нова година.
Обреди и Традиции
В навечерието на празника жените носят семена за посев в църквата, за освещаване. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел. Според обичаите в ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като една от тях е била предвидена за ритуално захранване на воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които се нанизват на рогата наживтоните. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да бъде спорна работата. Отварят широко портите, подават на мъжете си торба с варена кокошка, прясна погача и баница и ги изпращат тържествено.
Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Храна обратно в къщата не се връща.
Поверия
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите.
Според вярванията на този ден не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома.
Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове.
С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита.
Празникът е известен и с обичая "полазване" /Летен полазник/ - следи се за първия влязъл в къщата - ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
В западна България се е гадаело за времето. Ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година.
На 15-ти август по стара българска традиция се празнува Голяма Богородица или Успение Богородично, един от 12-те големи християнски празници, на който и православни, и католици почитат Пресветата Дева Мария като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. Успение Богородично е изключителен знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Исус Христос. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. От далечни времена празникът се предшества от 15-дневен пост. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.
Този празник е свързан с множество обичаи и вярвания, които се спазват всяка година от млади и стари.
Според традицията Голяма Богородица е най-обичаният празник сред жените, защото Дева Мария се смята за пазителка на майчинството, децата и семейството. Обичай на този ден е страдащите, болните хора и тези, които не могат да имат деца да посетят храмове, носещи името на Божията майка.
Друга традиция свързана с празника Голяма Богородица е в храма да се носят плодове, мед и специално приготвена питка. Вярва се, че Божията майка е била постница и е живеела скромно. Питката се приготвя от ново брашно – това е брашното от тазгодишната реколта.
В някои райони на празника за първи път се вади от новия мед. Традиция е медът да се дарява в храма. Вярва се, че така кошерите ще са пълни с мед и пчелите ще се роят повече. По тези места Пресвета Богородица е почитана като покровителка на пчеларите.
На местата, където се отглеждат много животни има стара традиция на Голяма Богородица стопанките да замесват хляб и да го раздават за здравето на едрия добитък.
На Голяма Богородица се организират големи курбани в цялото село. Някои семейства правят и курбан за къщата, наречен за здраве и живот.
Според старо поверие младите жени на този ден трябва да внимават да не се докосват до нищо червено, за да не останат бездетни. Също така Божията майка чува молбите на бездетните в този ден и те могат да заченат.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
На 29-ти Юни се чества паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел, които имат основополагаща роля в развитието на Христовата църква. Според народните вярвания Христовите апостоли са братя, като Св. Петър бил удостоен с високара длъжност да пази портите на Рая, преценявайки дали да пусне душата на човек в него, или да го отпрати към Ада. Той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове и допуска само праведните души.
Това е един най-почитаният летни празници в традициите на българския народ. Празнува се във време на усилена полска работа, а именно началото на жътвата. Обредите и ритуалите, които са се запазили до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И Докато Св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето в този ден, Св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова, за да не пламнат снопите, освен че не се работи на този ден, не трябва и да се пали огън. Смята се, че около Петровден времето е много горещо, а изразът "петровски пекове" е популярен наравно с израза "ивановски студове".
Две седмици преди празника има определен от църквата пост. През тези дни не се ядат блажни ястия. След края на литургията в памет на апостолите се слага край на Петровия пост и по стар обичай във всеки дом се коли най-младото пиле - "петровско пиле". Преди всичко това е жертвоприношението петел. Известно е, че още от древната митология, че птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е соларен знак, който както слънцето, отмерва времето, и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно с омилостивяването на силите, които изгарят.На този ден се месят обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки.
На Петровден имен ден празнуват всички, които носят имена: Павел, Павлин, Павлина, Павлета, Пейо, Пенка, Пенчо, Петрана, Петранка, Петър, Петьо, Пепа, Петя, Пецо, Преслав, Преслава, Полина, Апостол, Камен, Кремена и производните на тях имена.
На 24-ти юни честваме един необикновен празник – Еньовден. Наричан е още Яньовден, св. Иван Летни, Среди лете, на този ден църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител, а народният обичай отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене, който е сред най-важните астрономически преходи в годината. Много от поверията и обичаите в този ден са свързани с пътя на небесата, водата и растенията. Смята се, че на този ден енергията на Слънцето е най-мощна и по магичен начин се предава на водата и лековитите треви, а народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро билки са най-лековити. Старите българи предават приказките на своите предци. Те разказат, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година, за това на този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, да се събуят боси и да усетят лековитата роса от тревата.
Според вярванията, в полунощ срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила. През това време се нарушават времевите и пространствените граници между горния и долния свят и се явяват свръхестествени същества и самодиви. Магичната сила на билките продължава да не се пренебрегва. Баячките и гадателките отиват преди изгрев слънце за да берат растенията, за да правят с тях вълшебни цярове. На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични обичаи. Красотата на Еньовден се крие в дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и живеят по прекрасните земи и до днес.
На 7-ми Юни почитаме паметта на Света мъченица Валерия и Свети Теодот. Историята предава, че Света Валерия е родена в град Кесария, Палестина, във време когато все още са почитали идолите и са се извършвали жертвопринушения. Светицата заедно с приятелките ѝ Мария и Кириакия решават да се отрекат от фалшивите идоли и да се опълчат срещу езическите ритуали. Младите жени бягат от града и се отдават на строг пост с молитва към Бог, който да утвърди принципите на християнството. Не след дълго ги откривли и ги принудили да се отрекат публично от христовата вяра, за да пощадят живота им. Те обаче отказали и наказанието им било екзекуция.
На тази дата църквата почита и Св. Теодот, който живял в Анкара, по времето на император Диоклециан. Той тайно изповядвал християнски религиозни убеждения и скришом прибирал телата на убити християни и ги погребвал. Когато разбрали за неговите действия хвърлили светеца в тъмница и непосредствено след това го посякли с меч. Поводът да пострада за Христовото име е тогавашният управител на Анкара - Теотекн. Този управител бил много жесток и нечестив човек. Той се развличал с кървави зрелища и убийства. Безчестието му било толкова голямо, че обещал за кратко време да обърне християните, живеещи в Анкира, в езичници. Селището запустяло, а пустините и планините се изпълнили с бегълци. Именно през това време блаженият Теодот се потрудил да Господните заповеди, като без страх се излагал на опасностите и последствията от това да почете душите на загиналите.
На тази дата имен ден празнува: Валери, Валерия, Валя, Валерий
Най-пъстрият пролетен празник в българския календар - Цветница! Ден на младостта, цветята и раждането на живот около нас. Типично пролетен и момински празник, Цветница носи усещане за свежест, изящество и нежност.
Цветница е „подвижен“ религиозен и народен празник, който се празнува както от православната, така и от католическата и протестантската църква. Празникът винаги е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден, и е един от най-хубавите пролетни празници.
Обичаи
По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отиват в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обред, благословените вярващи носят в домовете си осветени върбови клонки за здраве и предпазване от болести и зло. Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчетата от върбови клонки, като се вярва, че върбата има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.
На този празник лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Лазарувалите предния ден моми се събират, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб "кукла" и изпълняват обичая „кумичене“. То представлява провъзгласяване на кумица на лазарките. Преди да пуснат своите китки в реката, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змей, от неговата зловредна и опасна любов. Сутринта на празника, лазарувалите на предния ден моми отиват до близката река, сядат на брега и всяка пуска своето венче и парченце от хляба по течението. Ако пуснатите в реката китка или залък хляб тръгнат бързо по водата, това е знак за скорошно задомяване. Ако се заплетат и останат на място, сватба не се предвижда. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица на лазарките“ и повежда моминското хоро към своята къща.След кумиченето връзват люлки, люлеят първо кумицата, а после всички поред. Припяват на девойка и момък, за които се знае, че се обичат. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро.
Трапеза
Обичайно празникът продължава с нареждането на семейна трапеза. Украсете масата съссвежи пролетни цветя, които напълно да съответстват с духа на празника. С Цветница отбелязваме настъпващата пролет и събуждането на природата за нов живот! Направете така, че всичко на този ден да бъде цветно и красиво!
На Цветница типично ястие за трапезата са обредните хлебчета, наречени още „кукли“, които момите приготвят. Въпреки, че празникът е през периода на постите, в този ден се разрешава консумирането на риба, но останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.
легенда и Символизъм
Символите на Цветница са два - цвете и змей.
Цветето е символ на пролетта, растежа, красотата. Символизира младостта и радостта. В българските народни песни се възпяват различни цветя, като някои от тях са лековити, други са момински, а трети - магически. Всички те имат своя собствена символика, като всяко цвете означава нещо специално.
Лековити цветя са иглика и невен - те пазят от лоши очи и уроки. Червеният цвят на божура се свързва със здравето и младостта. Магьоснически цветя са тинтява, росен, перуника, омайниче и други, които разделят, отбраняват или привличат.
Змеят е символ на тъмнината и небето, дъжда и водата, като за него съществува интересна легенда.
Сила на змея е безмерна и с лекота отнася любимата си. Той се влюбва в най-исканата мома, но я прави нещастна, защото независимо дали я отведе или остави сред хората, тя ще умре. Змеят използва нощта, за да се преправи на красив момък и да излъже някоя девойка. На залюбената от него мома се забранява къпането, ресането на косата, ходенето по хора и кладенци и пременянето. Тя знае, но не казва нищо, защото змеят й е забранил. Ако той разбере, че родителите на девойката са решили да я женят, веднага я отнася и никой не я вижда повече. Любовта на змея трябва да се лекуваа. За тази цел се пие змеева билка, докато на болната се бае и се прекадява с билки.
Суеверия
Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета.
Смята се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница - „за да се пръснат уроките“.
Когато се зададе градоносен облак изнасят върбовото венче навън или го запалват, за да прогони опасността.
Имен ден
Имен ден на цветница празнуват всички, които носят имена на цветя, дървета и растения.
Теменужка, Камелия, Маргарита, Роза, Лилия, Виолета, Цвета, Цветелина, Върбан, Здравко, Елица, Жасмина, Невена, Ива, Иглика, Росица, Росен, Латинка, Ясен, Явор и всички други цветни имена!
