Васильовден | Сурваки

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите.
Отличава се с богата празнична обредност и е свързан с важен повратен момент в природата, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица, а вечерта срещу Нова година е втората кадена вечеря.

Народните обичаи - сурвакането

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.

Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

Гадания

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.

• Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се прави от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Народът смята, че дряновото дърво e едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. В баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата. Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.
• Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало.
• Ако някой кихне на Васильовден, на него се нарича първото домашно животно, което се роди на пролет, тъй като това се счита за добър знак.
• Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
• С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави.
• В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят” да отложи екзекуцията.

Трапеза

Вечерта срещу празника семейството се събира около софрата, която е отрупана с различни ястия - всичко онова, което семейството желае да има през годината: баница, пита, месни ястия, кисело зеле, мед, варено жито, орехи, ошав, вино..
Стопанката припалва зърна тамян и с кръгови движения отляво надясно прекадява цялата трапеза, за да се прогонят злите духове.
Новогодишната трапеза, също като тази на Бъдни вечер, не се вдига до сутринта, а на  1 януари не се работи, жените не мият и не перат и не шият.

Имен ден

На Васильовден имен ден празнуват всички носеши името Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко и техните производни.